Добре де, съвсем го забравихме  този блог! Покрай нови сайт, покрай двата форума които лежат на спамерските плещи на не-баннатите (макар, че май не останаха), покрай многото рождени дни и други поводи. Не може така! Като си вземе човек невинно пуФкаво кученце, трябва да полага грижи, та да стане палето кръвожаден звяр. В действията трябва да има последователност и цел...май...не съм сигурна, това го четох някъде.
И понеже музата отдавна ме е напуснала и нямам никаква представа за какво да пиша, ще си опиша окаяноо състояние.
Та, най-големия ми проблем е, че съм адски недоспала. Понеже съм умна и обичам да си създавам емоции, си легнах в 3 и нещо. Сутринта мислех, че звука на телефона е част от съня ми, в който газех в едно поточе (мдам, на водица ме е гонело), а рибите ми говореха с Nokia Tune. Първата аларма, с кукуригането, изобщо не съм я и усетила, ама и тя се е вписала в съня. 
Исках да нагъна кафето направо от кафеварката- то е ясно, че аромата няма да ме оправи, ами поне да си нанеса тежки телесни повреди, та да не трябва да ходя на работа. Отказах се. Все пак някога ще трябва да се появя пред хора, а среднотежки изгаряния по физиономията не са най-подходящия аксесоар  за навън. 
Ритуала по гримиране беше изключително болезнен, поради недостатъчна концентрация и сили от моя стрна. Успях да натъпча четчицата на спиралата под клепача първо на едното, после и на другото око, от което те започнаха да сълзят, а това доведе до кръвожадно (заради спуканите капиляри в очите) трагичен (заради разтеклия се макиаж) вид. След около 10 минути реставрация можех да премина към следващите болезнени процедури, като да си застъпя панталона и за малко да се паркирам с троен аксел върху библиотеката, да си ударя крака на табуретката, губейки чувствителност за няколко часа  на 2 пръста  на лявото ходилце и леко сътресение след удар в бравата, нансен собственоръчно, докато се покатервах на токчетата. 
И понеже деня се познава от сутринта, в момента искам да си защипя клепачите с кламери (шарени, за повече настроение на колегите) за веждите и да добия леко стреснат и полу-учуден вид на свежа млада работна ръка в първия ден на седмицата. Някак не ми се връзва ранната еуфория от предстоящи 5 рабиотни дни с текущото ми състояние на атомен полуразпад. И само като си помисля, че ме чака прибиране с градски транспорт в това състояние... Ще има мъртви баби по линията на 76!
Просто днес не е ден!

П.П. Зна-а-ам, зна-а-ам, точка 7!
=)